Четирима членове на проекта на работно посещение в Брюксел и Гент

Между 9 и 15 октомври 2026 г. четирима членове на проекта „Образование и литературна история. Литературната история през XXI век и нови начини за нейното изучаване в гимназиален курс и висшите училища“ с ръководител доц. д-р Ноеми Стоичкова бяха в Белгия за изпълнение на част от работната програма по покана както на Българското училище в Брюксел, така и на Университета в Гент. Своеобразен домакин бе доц. д-р Миглена Дикова–Миланова, която също е член на екипа на Проекта, но е и директор на Българското училище в белгийската столица, както е и преподавател по български език, литература и култура в университета в Гент. И в двете институции гл. ас. д-р Кристина Йорданова направи презентация на проекта, включваща основните му цели и изпълнените до този момент. Ще откроя две от фундаменталните задачи: проучването на водещите посоки в развитието на литературната история у нас и в чужбина през последните 25 години на фона на цялото ѝ развитие в България от края на XIX век и предлагане на нови методи в обучението по литература, за да стане то по-адекватно и привлекателно за възприемателските нагласи на днешните поколения.
По първия основен ангажимент вече е направен Библиографски опис на литературните истории, създадени от Освобождението до днес, който е с обем над 200 страници и е отворен за дописване до края на Проекта. Именно по тази задача бе много ползотворна срещата ни с проф. Раймонд Детрез – един от видните чуждестранни българисти, и с и проф. Дитер Щерн от Гентския университет. В разговора на 13.10. 2026 г. в началото проф. М. Кирова направи синтезен обзор на българските представителни литературни истории от 90-те години на ХХ век до днес. Започна от първата модерна „История на българската литература“ на Светлозар Игов от Прехода на 90-те години на миналия век (макар че е написана в началото на 80-те години), мина през тематичната „Българска литература ХХ век“ на Валери Стефанов в началото на новия век, през „женските“ истории на Ирен Иванчева, Людмила Малинова, Албена Вачева и стигна до методологическата разработка „Как работи литературната история“ на Михаил Неделчев, до хетерогенните като подходи – своя тритомник „Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ и двутомника си „Българска литература на XXI век“, както и до петтомника на Валери Стефанов и колектив „Книжовност и литература IX – XXI век от 2022 г. М. Кирова обобщи, че всички те са лични проекти в известна степен, водени от интуицията на своите автори, и изрази мнение, че няма единна концептуалност в академичната ни филологическа среда за посоките, в които литературната историография може да бъде модерна и актуална през XXI век. А проф. Раймонд Детрез адмирира именно това, тъй като според него времето на школите вече приключи. Доц. Миглена Дикова-Миланова, влизайки в ролята на „лошото ченге“, попита дали студентите четат тези големи, дълги изследвания и не са ли им скучни. Поради напредналото време на срещата, тогава не отговорих, но ще го направя сега, макар и дистанционно, през досега до студентите от БФ, СЛФ и РФ в Софийския университет – те четат с интерес тези многотомници, защото са написани със сюжетна интрига, често психологически задълбочено, ерудитски, но и езиково достъпно.
Присъстващите представители на българистите в Гент се поинтересуваха от мащабния Опис на българските литературни истории, пожелаха да го разгледат в сайта на Проекта и предложиха конструктивно научната ни оптика да се разшири с литературноисторически изследвания, писани в чужбина, както и историческият контекст да бъде обогатен в културологичен план – нещо, което българските изследователи вече реализират. В дискусията с гентските колеги стана ясно и друго важно за екипа ни нещо – че в белгийските университети аналогично се преподава литературната история по хронологично периодизационен принцип. Все пак доц. Дикова-Миланова уточни, че във Фландрия няма литературноисторически канон и често се прибягва към обсъждане на литературата във връзка с други, най-често съвременни, изкуства в интертекстуален план. Проф. Дитер Щерн даде пример с творчеството на Тейлър Суифт и отношението на нейното музикално творчество към класиката, например към Шекспир – тема, която бе автентична българско-белгийска междутекстовост, тъй като в бр. 36 на сп. „Литературата“, издание на ФСФ, наша докторантка публикува оригинален авторски текст по тези проблеми.
По втората основна задача са проведени анкети с учители на национално равнище и сред българските училища в чужбина. За нейните резултати и анализи по-подробно говори доц. дфн Огняна Георгиева-Тенева пред учителите в Българското училище в Брюксел. В своята презентация „Поколението Z и литературнообразователният канон“ тя отдели специално внимание на съпоставката в резултатите от анкетите на учителите по български език и литература в България и на учителите в българските училища в чужбина относно изучаването на литературна история в гимназията, като подчерта и коментира различията между тях: трудно вникване в историческите обстоятелства, при които е създаден текстът, и затруднено свързване на историческия процес с проблематиката в художествената творба. Тези специфики в обучението в българските училища в чужбина (БУЧ) рефлектират реално и в допитването до учителите в тях. За разлика от преподавателите в България, които предпочитат историко-хронологичния принцип за структуриране на учебния материал, тези от БУЧ смятат за по-ефективен тематичния. Доц. Георгиева-Тенева очерта и някои различия в образователните системи по литература в определени европейски държави и у нас. Например в Англия, Австрия, Нидерландия приоритетни са критическото мислене, личностната позиция, творческото писане, докато в България се държи предимно на възпроизвеждането на готови анализи.
Току-що казаното практически се доказа от учениците в 12. клас, обучавани от М. Дикова-Миланова в Българското училище в Брюксел, по време на урок, проведен с тях на 10.10. 2026 г. В блока им от два учебни часа екипът ни не само присъства, но и участва с въпроси и свои интерпретативни посоки, свързани с разглежданите произведения. През въвеждащите преходно-свързващи въпроси на М. Дикова-Миланова от тематичния кръг „Любовта“ към този за „Вярата и надеждата“ стана ясно нещо, което аз и моите колеги не очаквахме: учениците твърдо отстояваха с аргументи защо не им допада стихотворението „Колко си хубава“ от Христо Фотев, като основното доказателство и на момичетата, и на момчетата бе мизогинистичният тон в творбата; според тях „лирическият субект съветва любимата“, „има нереалистични изисквания към нея“, „създава я, а не я приема“. А когато преминаха към разглеждането на „Спасова могила“ от Елин Пелин, учениците не се водиха по българските учебникарски модели, с които разполагаха, а изведоха убедително и по свои пътища идеята, че разказът на писателя е за спасението от болката в добротата.
Настоящият текст за образованието и литературната история съзнателно не последва „репортажната“ аксиома в композицията, тъй като, според мен, двете основни цели на Проекта, изведени в презентациите му от Огняна Георгиева-Тенева и Кристина Йорданова, се реализираха комплексно и едновременно в това пътуване от Брюксел до Гент, и обратно.
Благодарим сърдечно за гостоприемството и ползотворността от проведените срещи с белгийските преподаватели както в Българското училище, така и в университета в Гент!
Ноеми Стоичкова




