![]() | ![]() | ![]() |
На 27 октомври от 16 ч. в новата зала със старото име „Яйцето“ на Софийския университет се проведе Национална кръгла маса, част от програмата на проект „Образование и литературна история. Литературната история през ХХI век и нови начини за нейното изучаване в гимназиалния курс и висшите училища“. Темата, предложена за дискусия, беше „Литературната историография в България през ХХI век“. Участие взеха около двайсет литературоведи от различни институции в София и в други градове, както и целият екип на проекта. Още от начало на Кръглата маса стана ясно, че разговорът по тази тема е изключително актуален за академичните специалисти и на практика належащ в условията на заявените, но все-така-неслучващи се промени в българското образование.
Тринайсет от гостите взеха участие с по-дълги изказвания и всеки от тях предложи своя посока за осъвременяване на литературната историография в съответствие с новите посоки на хуманитаристиката през ХХI век. Така например доц. Мая Ангелова (НБУ) и доц. Александра Антонова (ИЛ) обърнаха специално внимание върху работата с архивен материал и възможностите, които тя дава за откриването на нови автори и произведения от миналото на българската литература; доц. Антонова представи интересни лични наблюдения върху начина, по който архивният материал може да се използва в училище, така че да събуди любопитството и да породи размисъл сред учениците от гимназиалния курс. Доц. Ноеми Стоичкова (СУ) постави фокус върху онези „гласове от периферията“ на литературната история, чието изследване може да стане особено продуктивно посредством прилагането на културологичен или интердисциплинарен подход. Доц. Огняна Георгиева-Тенева се спря конкретно върху историографията на литературата за деца и предложи съвременни методи за нейното изучаване, както и за прилагането на тези методи към училищното образование. Приносни изказвания направиха също така проф. Тодор Христов, доц. София Ангелова, проф. Евдокия Борисова, доц. Ани Бурова, доц. Катя Станева, ас.
д-р Венцислав Шолце.
Изказванията бяха последвани от обща дискусия върху тях с интересни въпроси и разсъждения от всички участници. Проф. Милена Кирова откри с въведение и закри с неохота дискусията, когато навън беше станало тъмно и залата трябваше да се подготви за друго събитие. Останаха готовността за нови срещи и желанието да продължат разговорите по същата тема, а конкретните предложения да намерят път към публичното пространство. Очаквайте в началото на следващата година запис от събитието придружен от електронен сборник с разширените изказвания на участниците.







