top of page

 

На 27 октомври от 16 ч. в новата зала със старото име „Яйцето“ на Софийския университет се проведе Национална кръгла маса, част от програмата на проект „Образование и литературна история. Литературната история  през ХХI век и нови начини за нейното изучаване в гимназиалния курс и висшите училища“. Темата, предложена за дискусия, беше „Литературната историография в България през ХХI век“. Участие взеха около двайсет литературоведи от различни институции в София и в други градове, както и целият екип на проекта. Още от начало на Кръглата маса стана ясно, че разговорът по тази тема е изключително актуален за академичните специалисти и на практика належащ в условията на заявените, но все-така-неслучващи се промени в българското образование.

Тринайсет от гостите взеха участие с по-дълги изказвания и всеки от тях предложи своя посока за осъвременяване на литературната историография в съответствие с новите посоки на хуманитаристиката през ХХI век. Така например доц. Мая Ангелова (НБУ) и доц. Александра Антонова (ИЛ) обърнаха специално внимание върху работата с архивен материал и възможностите, които тя дава за откриването на нови автори и произведения от миналото на българската литература; доц. Антонова представи интересни лични наблюдения върху начина, по който архивният материал може да се използва в училище, така че да събуди любопитството и да породи размисъл сред учениците от гимназиалния курс. Доц. Ноеми Стоичкова (СУ) постави фокус върху онези „гласове от периферията“ на литературната история, чието изследване може да стане особено продуктивно посредством прилагането на културологичен или интердисциплинарен подход. Доц. Огняна Георгиева-Тенева се спря конкретно върху историографията на литературата за деца и предложи      съвременни методи за нейното изучаване, както и за прилагането на тези методи към училищното образование. Приносни изказвания направиха също така проф. Тодор Христов, доц. София Ангелова, проф. Евдокия Борисова, доц. Ани Бурова, доц. Катя Станева, ас.

д-р Венцислав Шолце.

Изказванията бяха последвани от обща дискусия върху тях с интересни въпроси и разсъждения от всички участници. Проф. Милена Кирова откри с въведение и закри с неохота дискусията, когато навън беше станало тъмно и залата трябваше да се подготви за друго събитие. Останаха готовността за нови срещи и желанието да продължат разговорите по същата тема, а конкретните предложения да намерят път към публичното пространство. Очаквайте в началото на следващата година запис от събитието придружен от електронен сборник с разширените изказвания на участниците.

 


 

С радост споделяме, че  на 27 октомври 2026 г. Екатерина Калева  – член на екипа на проекта ,,Образование и литературна история. Литературната история през ХХI век и нови начини за нейното изучаване в гимназиалния курс и висшите училища“  –  успешно защити своята дисертация и придоби образователната и научна степен ,,доктор“.

Дисертационният труд е на тема ,,Личност и общество. Представяне на груповата динамика в повестите на съвременна тема от 60-те и 70-те години на ХХ век“ и е разработен под научното ръководство на доц. д.ф.н Бойко Пенчев. Основната (хипо)теза е, че повестта функционира като художествена лаборатория, в която взаимодействията в малките социални и персонажни групи разкриват както натиска на социалистическия ред, така и възможностите за отклонение и съпротива. Сред приносите на труда са систематизирането на жанровия литературен корпус, опитът за специфична социално-психологическа реконструкция на миналото, както и оригиналната интерпретация на повестта като форма на осмисляне на социалните и даже в известна степен на икономическите напрежения в писателската общност чрез тарифирите за хонорарите ѝ приети през 1971 г.

Екипът на проекта поздравява Екатерина Калева за успешната защита и ѝ пожелава още много академични постижения!


 

Между 9 и 15 октомври 2026 г. четирима членове на проекта „Образование и литературна история. Литературната история през XXI век и нови начини за нейното изучаване в гимназиален курс и висшите училища“ с ръководител доц. д-р Ноеми Стоичкова бяха в Белгия за изпълнение на част от работната програма по покана както на Българското училище в Брюксел, така и на Университета в Гент. Своеобразен домакин бе доц. д-р Миглена Дикова–Миланова, която също е член на екипа на Проекта, но е и директор на Българското училище в белгийската столица, както е и преподавател по български език, литература и култура в университета в Гент. И в двете институции гл. ас. д-р Кристина Йорданова направи презентация на проекта, включваща основните му цели и изпълнените до този момент.  Ще откроя две от фундаменталните задачи: проучването на водещите посоки в развитието на литературната история у нас и в чужбина през последните 25 години на фона на цялото ѝ развитие в България от края на XIX век и предлагане на нови методи в обучението по литература, за да стане то по-адекватно и привлекателно за възприемателските нагласи на днешните поколения.

По първия основен ангажимент вече е направен Библиографски опис на литературните истории, създадени от Освобождението до днес, който е с обем над 200 страници и е отворен за дописване до края на Проекта. Именно по тази задача бе много ползотворна срещата ни с проф. Раймонд Детрез – един от видните чуждестранни българисти, и с и  проф. Дитер Щерн от Гентския университет. В разговора на 13.10. 2026 г. в началото проф. М. Кирова направи синтезен обзор на българските представителни литературни истории от 90-те години на ХХ век до днес. Започна от първата модерна „История на българската литература“ на Светлозар Игов от Прехода на 90-те години на миналия век (макар че е написана в началото на 80-те години), мина през тематичната „Българска литература ХХ век“ на Валери Стефанов в началото на новия век, през „женските“ истории на Ирен Иванчева, Людмила Малинова, Албена Вачева и стигна до методологическата разработка „Как работи литературната история“ на Михаил Неделчев, до хетерогенните като подходи – своя тритомник „Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ и двутомника  си „Българска литература на XXI век“, както и до петтомника на Валери Стефанов и колектив „Книжовност и литература IX – XXI век от 2022 г. М. Кирова обобщи, че всички те са лични проекти в известна степен, водени от интуицията на своите автори, и изрази мнение, че няма единна концептуалност в академичната ни филологическа среда за посоките, в които литературната историография може да бъде модерна и актуална през XXI век. А проф. Раймонд Детрез адмирира именно това, тъй като според него времето на школите вече приключи. Доц. Миглена Дикова-Миланова, влизайки в ролята на „лошото ченге“, попита дали студентите четат тези големи, дълги изследвания и не са ли им скучни. Поради напредналото време на срещата, тогава не отговорих, но ще го направя сега, макар и дистанционно, през досега до студентите от БФ, СЛФ и РФ в Софийския университет – те четат с интерес тези многотомници, защото са написани със сюжетна интрига, често психологически задълбочено, ерудитски, но и езиково достъпно.

Присъстващите представители на българистите в Гент се поинтересуваха от мащабния Опис на българските литературни истории, пожелаха да го разгледат в сайта на Проекта и предложиха конструктивно научната ни оптика да се разшири с литературноисторически изследвания, писани в чужбина, както и историческият контекст да бъде обогатен в културологичен план – нещо, което българските изследователи вече реализират. В дискусията с гентските колеги стана ясно и друго важно за екипа ни нещо – че в белгийските университети аналогично се преподава литературната история по хронологично периодизационен принцип. Все пак доц. Дикова-Миланова уточни, че във Фландрия няма литературноисторически канон и често се прибягва към обсъждане на литературата във връзка с други, най-често съвременни, изкуства в интертекстуален план. Проф. Дитер  Щерн даде пример с творчеството на Тейлър Суифт и отношението на нейното музикално творчество към класиката, например към Шекспир – тема, която бе автентична българско-белгийска междутекстовост, тъй като в бр. 36 на сп. „Литературата“, издание на ФСФ, наша докторантка публикува оригинален авторски текст по тези проблеми.

По втората основна задача са проведени анкети с учители на национално равнище и сред българските училища в чужбина. За нейните резултати и анализи по-подробно говори доц. дфн Огняна Георгиева-Тенева пред учителите в Българското училище в Брюксел. В своята презентация „Поколението Z и литературнообразователният канон“ тя отдели специално внимание на съпоставката в резултатите от анкетите на учителите по български език и литература в България и на учителите в българските училища в чужбина относно изучаването на литературна история в гимназията, като подчерта и коментира различията между тях: трудно вникване в историческите обстоятелства, при които е създаден  текстът, и затруднено свързване на историческия процес с проблематиката в художествената творба. Тези специфики в обучението в българските училища в чужбина (БУЧ) рефлектират реално и в допитването до учителите в тях. За разлика от преподавателите в България, които предпочитат историко-хронологичния принцип за структуриране на учебния материал, тези от БУЧ смятат за по-ефективен  тематичния.  Доц. Георгиева-Тенева очерта и някои различия в образователните системи по литература в определени европейски държави и у нас. Например в Англия, Австрия, Нидерландия приоритетни са критическото мислене, личностната позиция, творческото писане, докато в България се държи предимно на възпроизвеждането на готови анализи.

Току-що казаното практически се доказа от учениците в 12. клас, обучавани от М. Дикова-Миланова в Българското училище в Брюксел, по време на урок, проведен с тях на 10.10. 2026 г. В блока им от два учебни часа екипът ни не само присъства, но и участва с въпроси и свои интерпретативни посоки, свързани с разглежданите произведения. През въвеждащите преходно-свързващи въпроси на М. Дикова-Миланова от тематичния кръг „Любовта“ към този за „Вярата и надеждата“ стана ясно нещо, което аз и моите колеги не очаквахме: учениците твърдо отстояваха с аргументи защо не им допада стихотворението „Колко си хубава“ от Христо Фотев,  като основното доказателство и на момичетата, и на момчетата бе мизогинистичният тон в творбата; според тях „лирическият субект съветва любимата“, „има нереалистични изисквания към нея“,  „създава я, а не я приема“. А когато преминаха към разглеждането на „Спасова могила“ от Елин Пелин,  учениците не се водиха по българските учебникарски модели, с които разполагаха, а изведоха убедително и по свои пътища идеята, че разказът на писателя е за спасението от болката в добротата.

Настоящият текст за образованието и литературната история съзнателно не последва „репортажната“ аксиома в композицията, тъй като, според мен, двете основни  цели на Проекта, изведени в презентациите му от Огняна Георгиева-Тенева и Кристина Йорданова, се реализираха комплексно и едновременно в това пътуване от Брюксел до Гент, и обратно.

Благодарим сърдечно за гостоприемството и ползотворността от проведените срещи с белгийските преподаватели както в Българското училище, така и в университета в Гент!

Ноеми Стоичкова


 

За проекта

Целта на проекта е да изследва развитието на литературната история в България и по света през последните 25 години, да интегрира съвременните методи на литературна историография в образователния процес и да предложи нов модел за преподаване, съобразен с мисленето на младите хора днес. В неговия обхват влиза и усъвършенстването на преподаването на българска литературна история в чужбина чрез адаптирани методически материали и наблюдения на място в университети и училища

Социални мрежи

За контакт: e-litist@abv.bg

​

© 2026 Образование и литературна история. Литературната история през XXI век и нови начини за нейното изучаване в гимназиалния курс и висшите училища.

bottom of page